Майка му се усмихна и каза:
    - Да, така е. Но ти не знаеш нищо повече за тях. И няма как да знаеш дали те винаги са добри или пък съседа е непременно лош. Дори да знаеш имената им и къде живеят, те продължават да не са ти близки и затова е нужно да не им се доверяваш напълно. Когато сме заедно или с вас има друг близък възрастен човек може да говориш с тях. Тогава можеш да ги поздравиш, да ги попиташ нещо или да отговориш на въпрос, който ти задават. Щом до теб е възрастен, на когото вярваш, можеш да общуваш с непознати! Може би това е краткото ми правило за вас – продължи малко по-сериозно тя - Но ако с вас няма възрастен, не бива! Дори ако е някой, когото срещате често и сте сигурни, че е много добър. Знайте, възрастните не бива да говорят много с деца, които са сами! Могат да ги поздравят, да ги попитат или да им кажат нещо бързо, след което трябва да ви  оставят.
    Децата гледаха и слушаха майка си. Тя звучеше загрижено и сериозно. Те я познаваха добре и знаеха, че когато изглежда и звучи по този начин, значи, това, което им казва е наистина важно. Нели си помисли, че майка им също е разтревожена от новината. Може би дори се досеща, че те са я чули и не са и’  казали.
    - Май трябва да ви кажа още няколко правила, които да запомните. Те ще са ви винаги от полза. По-добре да ги напишем. Хайде!
    Децата донесоха листи и цветни моливи и заедно с майка си направиха плакат с важни правила. Ето как изглеждаше той: