Децата се замислиха. Те наистина познаваха майка си. Знаеха, че тя понякога се ядосва и става лоша. Но знаеха, че колкото и да е сърдита после и’ минава и дори да им се кара или сърди, тя се грижи за тях винаги и ще направи всичко, за да им помогне, ако са в беда.
    - Помнете, деца – продължи майка им - всеки, който не познавате добре е непознат! Дори да сте се  срещали, дори да сте разговаряли за кратко, той е непознат и трябва да сте предпазливи. Дори и да е много симпатичен или пък забавен.
    Васко каза:
    - Аз познавам продавачите от нашия магазин. Те са винаги усмихнати. Веднъж леличката ми даде чаша вода, а чичкото от пазара винаги ме черпи с плодовете, които продава. Вчера ми даде цяло парче диня. Много е добър! А съседът от втория етаж е строг. Гласът му е силен, гледа намръщено. Изобщо не искам да го срещам, защото сигурно ще ми се скара.