Васко понякога общуваше с непознати. Избираше тези, които му се усмихват и отговаряше, ако го попитат нещо. А понякога сам ги заговаряше, като им казваше „добър ден“ и искаше да ги попита нещо. 

    - Понякога възрастните също общуват с непознати – каза той. -  Поздравяват се взаимно, питат се колко е часът, къде са намира някоя сграда или улица, понякога дори тръгват с непознат, за да му помогнат за нещо или да видят заедно нещо.. А и как може човек винаги да стои далеч от непознати? Защо тогава децата да не могат да го правят?